В кои случаи се налага индуциране на раждането?

Индукцията на раждане представлява изкуствено започване на родилния процес преди спонтанното израждане на плода, като успешна индукция е онази, при която раждане е настъпило в рамките на 24-48 часа след започването на индукцията. Целта на индуцкията е да се осъществи успешно вагинално раждане, което да е кoлкото възможност по-натурално.

Случаите, в които се налага индукция, са онези, при които рискът от продължаването на бременността е по-голям за майката или плода, отколкото рискът, свързан с нормално или индуцирано раждане. Индикацията би трябвало да бъде резултат от убедителна причина, документирана и със съгласието на бременната. Индукцията е приоритетна в зависимост от спешността на клиничната ситуация и наличието на необходимите ресусрси.

Не съществуват абсолютни индикации, а по-скоро случаи с висок приоритет за индуциране на раждането, като например прееклампсия след 37-ма гестационна седмица, значимо майчино заболяване, което не отговаря на лечение, значитено кървене преди раждането, възпаление на околоплодните обвивки (хориоамнионит), преждевременно разскъсване на околоплодните мембрани с навлизане на инфекция от стрептококи група Б.

Други причини, които позволяват клинично мислене към индукция на раждането, са преносена бременност (след 42-ра гестационна седмица), неусложнена бременност с близнаци след 38-ма г. с., декомпенсиран захарен диабет, алоимунна болест около термина, вътрематочна рестрикция на растежа, неконтролирана гестационна хипертония след 38-ма гестационна седмица и други.

Кои показатели сочат, че е необходимо да се индуцира раждането - вижте на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.